Живот на къси разстояния
А между нас е тихо.Толкова е тихо!
Делят ни необходени мълчания -
задънени пътеки между викове.
Живееме на къси разстояния,
за да привикнем. Будните ми нощи
говорят си по тъмно със луната.
Реалността из мислите ми пощи
пълзящите мечти за необятност.
А между нас е тихо. Срязаните цялости
в завивките кървят от недопасване.
В душите се рушат въздушни замъци
в отчаяния опит за порастване.
И гъста тишина надвисва сивкаво
през капките студена пот в очите ми -
животът ни е някак си измислен,
без логика..., пародийно трагичен...
А... между нас е тихо. Толкова е тихо...
Слухът е глух, а думите са неми.
И никой в тъмнината не настига
оставилия знаци преди него.
През купчини накъсани мълчания,
замръкнали в надеждата за близост,
живееме на къси разстояния.
... Животът ни, притихнал, се изнизва.
© Инна All rights reserved.
