Време защо отлетя,
останаха неизказани толкова много неща?
Смелост, ти защо замълча,
точно ти ме спря да го целуна в нощта?
Гордост, а ти защо си ми,
накара ме да върша само глупости?
Омраза, бързо си тръгни,
не се настанявай в сърцето ми.
Памет, ти, моля те запомни,
завинаги неговите очи.
Любов, само ти ми остана,
но любовта не е за един, а за двама.
Сърце, ти си почини,
вече не ми трябваш, спокойно заспи.
© Алексия иванова Todos los derechos reservados