По навик сутрин ставаме, работим,
по навик през света вървим.
И на живота ни просвирени са нотите -
не е романс, уви , не е и химн.
По навик със приятели общуваме.
Безлично сливаме се със тълпата.
Едни и същи сънища сънуваме.
По навик галим си дори децата.
С любимите сме често монотонни -
не е любов, а чиста проба проза.
Признаваме си със смущение огромно,
че правим секс в една и съща поза. ...