Живот по навик
По навик сутрин ставаме, работим,
по навик през света вървим.
И на живота ни просвирени са нотите -
не е романс, уви , не е и химн.
По навик със приятели общуваме.
Безлично сливаме се със тълпата.
Едни и същи сънища сънуваме.
По навик галим си дори децата.
С любимите сме често монотонни -
не е любов, а чиста проба проза.
Признаваме си със смущение огромно,
че правим секс в една и съща поза.
По навик псуваме, когато ни обидят.
По навик все неправилно паркираме.
Живот по навик... Да му се не види!
Добре поне по навик... не умираме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Мислех тази вечер само да си чета, без да се логвам и кометирам, но ти ме накара. Сякаш ми четеш мислите...