Живот по навик
По навик сутрин ставаме, работим,
по навик през света вървим.
И на живота ни просвирени са нотите -
не е романс, уви , не е и химн.
По навик със приятели общуваме.
Безлично сливаме се със тълпата.
Едни и същи сънища сънуваме.
По навик галим си дори децата.
С любимите сме често монотонни -
не е любов, а чиста проба проза.
Признаваме си със смущение огромно,
че правим секс в една и съща поза.
По навик псуваме, когато ни обидят.
По навик все неправилно паркираме.
Живот по навик... Да му се не види!
Добре поне по навик... не умираме.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Мислех тази вечер само да си чета, без да се логвам и кометирам, но ти ме накара. Сякаш ми четеш мислите...
