Живот с пробойна в душата...
Безкрайни нощи...Лунни и безсънни!...
Те плискат малко тъжното си злато
когато в Океаните се стъмни
и Ветровете тук Нептун изпрати...
... И Светлини трептящи, не угасли-
раздухвани със нежност поривиста...
И Свобода!... И дъх на водорасли
във аромата на Безкрайност близка...
С кристален звън са тия нощи пълни,
с носталгия от пир на Боговете
щом хоризонта с мълнии безмълвни
каскадно в електриково просветне...
Но Вятърът ли при вълните слиза,
или пък те до него се надигат:
та и Луната толкова е близо
и светещи води – Луната стигат!...
А Вечността след малко ще премине,
с керван от незадавани Въпроси
и цяла нощ над Водната пустиня
тук Миналото време ще се носи...
...Ще дойдат и Мъжете от легендите,
опънали със ярост ветрилата,
ще дойдат безразсъдни, суеверни те
от магнетизма страстен на Луната...
Мъжете на Честта* ще дойдат още
привлечени от пръснатото злато
на тия лунни, нереални нощи
из тия Океани с вечно лято...
... Звездите само тъжно са надвисли
над Бездната стихийно разлюляна
и само те сега навяват мисли
различно прозвучали в Океана...
Една след друга гаснат във съмнения
изчезват с тях представите предишни-
на други нощи нежни украшения
сега и неразбрани, и излишни...
* * * * * * * * * *
... А страшно е във нощ една такава
погледнал във Окото на Съдбата
да видиш: Как на весел си се правил,
а си живял с пробойна във Душата!...
Едно време Нейде из Пасифика
*Така наричали себе си пиратите.
© Коста Качев Todos los derechos reservados