Живот с пробойна в душата...

Безкрайни нощи...Лунни и безсънни!...

Те плискат малко тъжното си злато 

когато в Океаните се стъмни

и Ветровете тук Нептун изпрати...

... И Светлини трептящи, не угасли-

раздухвани със нежност поривиста...

И Свобода!... И дъх на водорасли

във аромата на Безкрайност близка...

С кристален звън са тия нощи пълни,

с носталгия от пир на Боговете

щом хоризонта с мълнии безмълвни

каскадно в електриково просветне...

Но  Вятърът ли при вълните слиза,

или пък те до него се надигат:

та и Луната толкова е близо

и светещи води – Луната стигат!...

А Вечността след малко ще премине,

с керван от незадавани Въпроси

и цяла нощ над Водната пустиня

тук Миналото време ще се носи...

...Ще дойдат и Мъжете от легендите,

опънали със ярост ветрилата,

ще дойдат безразсъдни, суеверни те

от магнетизма страстен на Луната...

Мъжете на Честта* ще дойдат още

привлечени от пръснатото злато

на тия лунни, нереални нощи

из тия Океани с вечно лято...

... Звездите само тъжно са надвисли

над Бездната стихийно разлюляна

и само те сега навяват мисли

различно прозвучали в Океана...

Една след друга гаснат във съмнения

изчезват с тях представите предишни-

на други нощи нежни украшения

сега и неразбрани, и излишни...

*    *    *    *    *    *   *   *   *   *

 ... А страшно е във нощ една такава

 погледнал във Окото на Съдбата

да видиш: Как на весел си се правил,

 а си живял с пробойна във Душата!...

 Едно време Нейде из Пасифика

*Така наричали себе си пиратите.