Живот с пробойна в душата...
Безкрайни нощи...Лунни и безсънни!...
Те плискат малко тъжното си злато
когато в Океаните се стъмни
и Ветровете тук Нептун изпрати...
... И Светлини трептящи, не угасли-
раздухвани със нежност поривиста...
И Свобода!... И дъх на водорасли
във аромата на Безкрайност близка...
С кристален звън са тия нощи пълни,
с носталгия от пир на Боговете
щом хоризонта с мълнии безмълвни ...