Jan 22, 2020, 11:21 AM

Живот с пробойна в душата...

614 0 1

 

 Живот с пробойна в душата...

 

Безкрайни нощи...Лунни и безсънни!...

Те плискат малко тъжното си злато 

когато в Океаните се стъмни

и Ветровете тук Нептун изпрати...

 

... И Светлини трептящи, не угасли-

раздухвани със нежност поривиста...

И Свобода!... И дъх на водорасли

във аромата на Безкрайност близка...

 

С кристален звън са тия нощи пълни,

с носталгия от пир на Боговете

щом хоризонта с мълнии безмълвни

каскадно в електриково просветне...

 

Но  Вятърът ли при вълните слиза,

или пък те до него се надигат:

та и Луната толкова е близо

и светещи води – Луната стигат!...

 

А Вечността след малко ще премине,

с керван от незадавани Въпроси

и цяла нощ над Водната пустиня

тук Миналото време ще се носи...

 

...Ще дойдат и Мъжете от легендите,

опънали със ярост ветрилата,

ще дойдат безразсъдни, суеверни те

от магнетизма страстен на Луната...

 

Мъжете на Честта* ще дойдат още

привлечени от пръснатото злато

на тия лунни, нереални нощи

из тия Океани с вечно лято...

 

... Звездите само тъжно са надвисли

над Бездната стихийно разлюляна

и само те сега навяват мисли

различно прозвучали в Океана...

 

Една след друга гаснат във съмнения

изчезват с тях представите предишни-

на други нощи нежни украшения

сега и неразбрани, и излишни...

 

*    *    *    *    *    *   *   *   *   *

 

 ... А страшно е във нощ една такава

 погледнал във Окото на Съдбата

да видиш: Как на весел си се правил,

 а си живял с пробойна във Душата!...

 

 Едно време Нейде из Пасифика

*Така наричали себе си пиратите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...