koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
29 sept 2013, 12:51

Живот със слънчева жена 

  Poesía » De amor
542 0 11

Безлунни нощи ме валяха.

Тежаха облачните дни.

Така за мене се редяха,

че сипеха безброй слани.

 

Душата - мръзнеща във мене,

желаеше си топлина.

Кога сърцето ми застена,

аз срещнах в пътя си жена.

 

И като в сънищата стана:

залюбих слънчева жена.

За мене слънчев ден настана -

стопи събраната слана.

 

И грее тя във мойте нощи,

и топли къщата сега.

Прогони тя, дори от снощи,

натрупаната в мен тъга.

 

И слънчеви посрещам дните.

Безлунни нощи не валят.

И заедно във старините

душите ни се веселят!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??