koli4a (Никола Апостолов)
1363 3273
Sep 29, 2013, 12:51 PM

Живот със слънчева жена 

  Poetry » Love
555 0 11

Безлунни нощи ме валяха.

Тежаха облачните дни.

Така за мене се редяха,

че сипеха безброй слани.

 

Душата - мръзнеща във мене,

желаеше си топлина.

Кога сърцето ми застена,

аз срещнах в пътя си жена.

 

И като в сънищата стана:

залюбих слънчева жена.

За мене слънчев ден настана -

стопи събраната слана.

 

И грее тя във мойте нощи,

и топли къщата сега.

Прогони тя, дори от снощи,

натрупаната в мен тъга.

 

И слънчеви посрещам дните.

Безлунни нощи не валят.

И заедно във старините

душите ни се веселят!

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??