29 сент. 2013 г., 12:51

Живот със слънчева жена 

  Поэзия » Любовная
543 0 11

Безлунни нощи ме валяха.

Тежаха облачните дни.

Така за мене се редяха,

че сипеха безброй слани.

 

Душата - мръзнеща във мене,

желаеше си топлина.

Кога сърцето ми застена,

аз срещнах в пътя си жена.

 

И като в сънищата стана:

залюбих слънчева жена.

За мене слънчев ден настана -

стопи събраната слана.

 

И грее тя във мойте нощи,

и топли къщата сега.

Прогони тя, дори от снощи,

натрупаната в мен тъга.

 

И слънчеви посрещам дните.

Безлунни нощи не валят.

И заедно във старините

душите ни се веселят!

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??