Живот със слънчева жена
Безлунни нощи ме валяха.
Тежаха облачните дни.
Така за мене се редяха,
че сипеха безброй слани.
Душата - мръзнеща във мене,
желаеше си топлина.
Кога сърцето ми застена,
аз срещнах в пътя си жена.
И като в сънищата стана:
залюбих слънчева жена.
За мене слънчев ден настана -
стопи събраната слана.
И грее тя във мойте нощи,
и топли къщата сега.
Прогони тя, дори от снощи,
натрупаната в мен тъга.
И слънчеви посрещам дните.
Безлунни нощи не валят.
И заедно във старините
душите ни се веселят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
) и всичко е тип топ 
Хареса ми топлината тук!
