7 ene 2024, 6:02

Живот в кутии

  Poesía
630 2 2

Затворих миналото във кутии

Затворих спомените си,

на сигурно, си мислех...

И радостите и неволите

Любимите... и не дотам...

Затворих всичко,

уж на сигурно...

Ала от себе си не мога

да се скрия...

И мислите си,

няма как

да ги заключа във кутия...

И случките, и хората

и сънищата...

Те не влизат

Не се побират във кутии...

В сърцето ми остават

И парят , парят

като въгленчета жарки

парят

И нощите ми

някак си...

безжалостно изгарят

Посрещам утрото

със шепа пепел във ръце...

и със живот

грижливо скътан...

във кутии...

 

Valentina Mitova

01/06/2024

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Доче❣️❤️
  • "Посрещам утрото
    със шепа пепел във ръце..."

    И ще възкръснат като феникс
    надеждите. Защото те
    и след смъртта си ще живеят
    извънкутийно във сърцето...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...