7.01.2024 г., 6:02

Живот в кутии

632 2 2

Затворих миналото във кутии

Затворих спомените си,

на сигурно, си мислех...

И радостите и неволите

Любимите... и не дотам...

Затворих всичко,

уж на сигурно...

Ала от себе си не мога

да се скрия...

И мислите си,

няма как

да ги заключа във кутия...

И случките, и хората

и сънищата...

Те не влизат

Не се побират във кутии...

В сърцето ми остават

И парят , парят

като въгленчета жарки

парят

И нощите ми

някак си...

безжалостно изгарят

Посрещам утрото

със шепа пепел във ръце...

и със живот

грижливо скътан...

във кутии...

 

Valentina Mitova

01/06/2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Доче❣️❤️
  • "Посрещам утрото
    със шепа пепел във ръце..."

    И ще възкръснат като феникс
    надеждите. Защото те
    и след смъртта си ще живеят
    извънкутийно във сърцето...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...