ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248

7 янв. 2024 г., 06:02

Живот в кутии

Поэзия

634 2 2

Затворих миналото във кутии

Затворих спомените си,

на сигурно, си мислех...

И радостите и неволите

Любимите... и не дотам...

Затворих всичко,

уж на сигурно...

Ала от себе си не мога

да се скрия...

И мислите си,

няма как

да ги заключа във кутия...

И случките, и хората

и сънищата...

Те не влизат

Не се побират във кутии...

В сърцето ми остават

И парят , парят

като въгленчета жарки

парят

И нощите ми

някак си...

безжалостно изгарят

Посрещам утрото

със шепа пепел във ръце...

и със живот

грижливо скътан...

във кутии...

Valentina Mitova

01/06/2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ValentinaMitova (Valentina Mitova)

Благодаря Доче❣️❤️

2024-01-08T13:42:46+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Посрещам утрото
със шепа пепел във ръце..."

И ще възкръснат като феникс
надеждите. Защото те
и след смъртта си ще живеят
извънкутийно във сърцето...

2024-01-08T01:39:16+02:00

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0