ValentinaMitova (Valentina Mitova)
12 248

7 янв. 2024 г., 06:02

Живот в кутии

Поэзия

635 2 2

Затворих миналото във кутии

Затворих спомените си,

на сигурно, си мислех...

И радостите и неволите

Любимите... и не дотам...

Затворих всичко,

уж на сигурно...

Ала от себе си не мога

да се скрия...

И мислите си,

няма как

да ги заключа във кутия...

И случките, и хората

и сънищата...

Те не влизат

Не се побират във кутии...

В сърцето ми остават

И парят , парят

като въгленчета жарки

парят

И нощите ми

някак си...

безжалостно изгарят

Посрещам утрото

със шепа пепел във ръце...

и със живот

грижливо скътан...

във кутии...

Valentina Mitova

01/06/2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ValentinaMitova (Valentina Mitova)

Благодаря Доче❣️❤️

2024-01-08T13:42:46+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Посрещам утрото
със шепа пепел във ръце..."

И ще възкръснат като феникс
надеждите. Защото те
и след смъртта си ще живеят
извънкутийно във сърцето...

2024-01-08T01:39:16+02:00

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0