23 sept 2016, 17:12

Живот в миналото

  Poesía » Otra
799 0 0

 

Живея в миналото днес...
Минало-несвършено....
Кафето пия си във унес
със спомена за нещо недовършено....

 

Къде ли сбъркахме тогава?
Или пък прекалените амбиции
разпръснаха любовната жарава
и угасиха пламъка завинаги....

 

Не е било завинаги...
Не се гаси туй що не гасне....
Подреждат се нещата винаги
и после всичко идва си на мястото...

 

Животът странен е...
Променя ни съдбите главоломно...
Бъди отново с мен,но не за наказание,
а за ново изживяване огромно...

 

И нека за мига живеем...
Не знаем колко ни остава...
И нека ,нека мислите си слеем...
Да грабнем шанса,който се удава.

 

Сега живеем в минало несвършено
и нека го довършим този път докрай...
Не грабнеш ли мига
със теб е свършено.
Не се отказвай,а дерзай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...