Живея в миналото днес...
Минало-несвършено....
Кафето пия си във унес
със спомена за нещо недовършено....

Къде ли сбъркахме тогава?
Или пък прекалените амбиции
разпръснаха любовната жарава
и угасиха пламъка завинаги....

Не е било завинаги...
Не се гаси туй що не гасне....
Подреждат се нещата винаги
и после всичко идва си на мястото...

Животът странен е...
Променя ни съдбите главоломно...
Бъди отново с мен,но не за наказание,
а за ново изживяване огромно...

И нека за мига живеем...
Не знаем колко ни остава...
И нека ,нека мислите си слеем...
Да грабнем шанса,който се удава.

Сега живеем в минало несвършено
и нека го довършим този път докрай...
Не грабнеш ли мига
със теб е свършено.
Не се отказвай,а дерзай!