23 сент. 2016 г., 17:12

Живот в миналото

800 0 0

 

Живея в миналото днес...
Минало-несвършено....
Кафето пия си във унес
със спомена за нещо недовършено....

 

Къде ли сбъркахме тогава?
Или пък прекалените амбиции
разпръснаха любовната жарава
и угасиха пламъка завинаги....

 

Не е било завинаги...
Не се гаси туй що не гасне....
Подреждат се нещата винаги
и после всичко идва си на мястото...

 

Животът странен е...
Променя ни съдбите главоломно...
Бъди отново с мен,но не за наказание,
а за ново изживяване огромно...

 

И нека за мига живеем...
Не знаем колко ни остава...
И нека ,нека мислите си слеем...
Да грабнем шанса,който се удава.

 

Сега живеем в минало несвършено
и нека го довършим този път докрай...
Не грабнеш ли мига
със теб е свършено.
Не се отказвай,а дерзай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мими Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....