26 ene 2008, 22:24

Живот в секунди...

870 0 14

 

 

 

Бързо отлитат минутите:

секунди - и после отново тъма.

Бързо рухват мечтите порутени:

секунди - и после отново тъга.

Бавно умират във мене копнежите:

секунди - и после

                           ... отново следа.

Когато в очите започват валежите:

за секунди - оставам

                            ... отново сама.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно, уникално, велико, прелестно, вълнуващо, потресаващо... какво дума трябва да се измисли за да обедини тези и още куп други, които не изредих, за да даде точната представа за този стих....
  • Понякога какъвто и коментар да напиша,все ми се струва слаб...Какво да ти кажа...Чувствам се като пред голяма тайна врата, която съм търсил с години...И когато я намериш и разбулиш истината за нея се чувстваш богат...Времето убива, но и само то е доказателство за безсмъртието на човеците...След всичките тези билиони секунди все още в очите ни може и да вали...защото само там,където има живот все още може и да завали...Това усетих след този стих...
  • Дано никога да не бъдеш оставяна сама,
    дори и за една секунда, мила Венера!!!
    С обич!!!
  • Много хубаво казано и написано!
    с обич, Венера.
  • !!!!Да!!!Браво!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...