26.01.2008 г., 22:24

Живот в секунди...

868 0 14

 

 

 

Бързо отлитат минутите:

секунди - и после отново тъма.

Бързо рухват мечтите порутени:

секунди - и после отново тъга.

Бавно умират във мене копнежите:

секунди - и после

                           ... отново следа.

Когато в очите започват валежите:

за секунди - оставам

                            ... отново сама.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно, уникално, велико, прелестно, вълнуващо, потресаващо... какво дума трябва да се измисли за да обедини тези и още куп други, които не изредих, за да даде точната представа за този стих....
  • Понякога какъвто и коментар да напиша,все ми се струва слаб...Какво да ти кажа...Чувствам се като пред голяма тайна врата, която съм търсил с години...И когато я намериш и разбулиш истината за нея се чувстваш богат...Времето убива, но и само то е доказателство за безсмъртието на човеците...След всичките тези билиони секунди все още в очите ни може и да вали...защото само там,където има живот все още може и да завали...Това усетих след този стих...
  • Дано никога да не бъдеш оставяна сама,
    дори и за една секунда, мила Венера!!!
    С обич!!!
  • Много хубаво казано и написано!
    с обич, Венера.
  • !!!!Да!!!Браво!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...