26 янв. 2008 г., 22:24

Живот в секунди...

876 0 14

 

 

 

Бързо отлитат минутите:

секунди - и после отново тъма.

Бързо рухват мечтите порутени:

секунди - и после отново тъга.

Бавно умират във мене копнежите:

секунди - и после

                           ... отново следа.

Когато в очите започват валежите:

за секунди - оставам

                            ... отново сама.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно, уникално, велико, прелестно, вълнуващо, потресаващо... какво дума трябва да се измисли за да обедини тези и още куп други, които не изредих, за да даде точната представа за този стих....
  • Понякога какъвто и коментар да напиша,все ми се струва слаб...Какво да ти кажа...Чувствам се като пред голяма тайна врата, която съм търсил с години...И когато я намериш и разбулиш истината за нея се чувстваш богат...Времето убива, но и само то е доказателство за безсмъртието на човеците...След всичките тези билиони секунди все още в очите ни може и да вали...защото само там,където има живот все още може и да завали...Това усетих след този стих...
  • Дано никога да не бъдеш оставяна сама,
    дори и за една секунда, мила Венера!!!
    С обич!!!
  • Много хубаво казано и написано!
    с обич, Венера.
  • !!!!Да!!!Браво!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...