Живот в смъртта

Poesía » Otra

833 0 1

И един глас замлъква.

Една душа издъхва.

Две ръце протегнати

сега са се кротко отпуснали.

Един дъх последен вдишвам,

едни очи последно виждам.

Но не ща я аз смъртта,

не ми е нужна тя!

За какво са ми пусти тези чувства?

За какво след него света ми да се преобръща?

Без сърце и без душа

като птица волна искам да летя.

Живота си да съхраня,

пък сърце и душа ги аз не ща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Freedom12 (Стефка)

Има нещо, което липсва и заради него стои недовършено...Пробвах да го разширя, няколко пъти го променях, но все не се получаваше. Някой може ли да ми помогне малко, защото явно аз сама не мога да разбера кое мъ куца?

2014-01-17T16:52:19+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0