Живот в смъртта

Poesía » Otra

836 0 1

И един глас замлъква.

Една душа издъхва.

Две ръце протегнати

сега са се кротко отпуснали.

Един дъх последен вдишвам,

едни очи последно виждам.

Но не ща я аз смъртта,

не ми е нужна тя!

За какво са ми пусти тези чувства?

За какво след него света ми да се преобръща?

Без сърце и без душа

като птица волна искам да летя.

Живота си да съхраня,

пък сърце и душа ги аз не ща!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Freedom12 (Стефка)

Има нещо, което липсва и заради него стои недовършено...Пробвах да го разширя, няколко пъти го променях, но все не се получаваше. Някой може ли да ми помогне малко, защото явно аз сама не мога да разбера кое мъ куца?

2014-01-17T16:52:19+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0