16 янв. 2014 г., 18:07

Живот в смъртта

838 0 1

И един глас замлъква.

Една душа издъхва.

Две ръце протегнати

сега са се кротко отпуснали.

Един дъх последен вдишвам,

едни очи последно виждам.

Но не ща я аз смъртта,

не ми е нужна тя!

За какво са ми пусти тези чувства?

За какво след него света ми да се преобръща?

Без сърце и без душа 

като птица волна искам да летя.

Живота си да съхраня,

пък сърце и душа ги аз не ща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има нещо, което липсва и заради него стои недовършено...Пробвах да го разширя, няколко пъти го променях, но все не се получаваше. Някой може ли да ми помогне малко, защото явно аз сама не мога да разбера кое мъ куца?

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...