16 янв. 2014 г., 18:07

Живот в смъртта

832 0 1

И един глас замлъква.

Една душа издъхва.

Две ръце протегнати

сега са се кротко отпуснали.

Един дъх последен вдишвам,

едни очи последно виждам.

Но не ща я аз смъртта,

не ми е нужна тя!

За какво са ми пусти тези чувства?

За какво след него света ми да се преобръща?

Без сърце и без душа 

като птица волна искам да летя.

Живота си да съхраня,

пък сърце и душа ги аз не ща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има нещо, което липсва и заради него стои недовършено...Пробвах да го разширя, няколко пъти го променях, но все не се получаваше. Някой може ли да ми помогне малко, защото явно аз сама не мога да разбера кое мъ куца?

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...