16.01.2014 г., 18:07

Живот в смъртта

829 0 1

И един глас замлъква.

Една душа издъхва.

Две ръце протегнати

сега са се кротко отпуснали.

Един дъх последен вдишвам,

едни очи последно виждам.

Но не ща я аз смъртта,

не ми е нужна тя!

За какво са ми пусти тези чувства?

За какво след него света ми да се преобръща?

Без сърце и без душа 

като птица волна искам да летя.

Живота си да съхраня,

пък сърце и душа ги аз не ща!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има нещо, което липсва и заради него стои недовършено...Пробвах да го разширя, няколко пъти го променях, но все не се получаваше. Някой може ли да ми помогне малко, защото явно аз сама не мога да разбера кое мъ куца?

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...