28 jul 2006, 20:43

Живот за бяла птица

  Poesía
1K 0 19
Покълнаха, онези посеви, които
бяха посадени тайно в мене,
но тъпчеха с развети гриви
разпенени и огнени коне.
Във длъбините посевите скрих.
Поих ги тайно със сълзите си.
На черни птици храна не дадох,
не им продадох от душата си.
Сега за жътва съм готова,
развяла златни семена -
-храна за всички бели птици,
които да пожънат радостта!
Дори за всички да не стигне,
достатъчно ми е това
до нея с обич да достигне
онази птица, която в мен живя!
А после волна нека литне
понесла и мен на своите крила!
Живот да съм за бяла птица
открила в мене своята храна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Фабиана и на теб Вестин!
  • Разкошен е стихът ти, като бяла птица, нахранена с поезия Поздрав, Джейн!
  • Много, много хубаво, страхотно! Браво, Джейни!
  • Благодаря ви!
    Адмирациите са за читателите ми, за тяхното търпение и отделено време!
    А за мен и едно "Хубаво" казано искрено ми стига!
  • Дори за всички да не стигне,
    достатъчно ми е това
    до нея с обич да достигне
    онази птица, която в мен живя!
    Раздаваш много от себе си,Джейни!И не спирай!!!!
    Прекрасно!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...