28.07.2006 г., 20:43

Живот за бяла птица

1K 0 19
Покълнаха, онези посеви, които
бяха посадени тайно в мене,
но тъпчеха с развети гриви
разпенени и огнени коне.
Във длъбините посевите скрих.
Поих ги тайно със сълзите си.
На черни птици храна не дадох,
не им продадох от душата си.
Сега за жътва съм готова,
развяла златни семена -
-храна за всички бели птици,
които да пожънат радостта!
Дори за всички да не стигне,
достатъчно ми е това
до нея с обич да достигне
онази птица, която в мен живя!
А после волна нека литне
понесла и мен на своите крила!
Живот да съм за бяла птица
открила в мене своята храна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Фабиана и на теб Вестин!
  • Разкошен е стихът ти, като бяла птица, нахранена с поезия Поздрав, Джейн!
  • Много, много хубаво, страхотно! Браво, Джейни!
  • Благодаря ви!
    Адмирациите са за читателите ми, за тяхното търпение и отделено време!
    А за мен и едно "Хубаво" казано искрено ми стига!
  • Дори за всички да не стигне,
    достатъчно ми е това
    до нея с обич да достигне
    онази птица, която в мен живя!
    Раздаваш много от себе си,Джейни!И не спирай!!!!
    Прекрасно!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...