Покълнаха, онези посеви, които бяха посадени тайно в мене, но тъпчеха с развети гриви разпенени и огнени коне. Във длъбините посевите скрих. Поих ги тайно със сълзите си. На черни птици храна не дадох, не им продадох от душата си. Сега за жътва съм готова, развяла златни семена - -храна за всички бели птици, които да пожънат радостта! Дори за всички да не стигне, достатъчно ми е това до нея с обич да достигне онази птица, която в мен живя! А после волна нека литне понесла и мен на своите крила! Живот да съм за бяла птица открила в мене своята храна!
Дори за всички да не стигне,
достатъчно ми е това
до нея с обич да достигне
онази птица, която в мен живя!
Раздаваш много от себе си,Джейни!И не спирай!!!!
Прекрасно!
Послепис:чак сега разбирам защо под твоите стихове са най-много коментарите.Аз съм нова в сайта и си мислех първоначално,че повечето от коментаторите се познавате,защото с много любов говорите един за друг и се поздравявате непрекъснато.Горда съм,че България има поетеса като теб.
Джейни днес прочетох стихът ти, но нямах време да коментирам.
Сега искам да ти кажа, че е великолепен.
Бъди мила и не спирай да летиш, правиш го красиво!
Поздрав и много обич ти желая
Как успяваш в стиховете си, независимо дали са изпипани като такива или по-малко изпипани, да постигнеш тази красота на образите. Много съм се чудила... Явно това е приоритет на душата ти. Стиха ми хареса.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.