Такава нощ, любими -
бездна от звезди.
Тук всичко е
с глава надолу.
И като с гроздове любов,
обкичили асмата сме,
а сладък сок изтича,
опива ни сърцата.
Като река сме придошли.
И в мислите ни
само щастието зрее.
Набъбва. КоренИ...
Допрели се един до друг,
сме център на Вселената -
навсякъде не можем
да се подслоним.
Ти, в мен си пуснал корени -
разбрах какво е Вечност.
Аз в тебе вкорених
Живот за двама.
Един без друг...
...Дори не смеем
да си го помислим.
Цикъл стихотворения "Корени"
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
пожелавам от сърце...разкошен стих!