Живот за разлистване
===================
Дълго чаках Годо, който в мен да взриви тишината,
за да видя света през очите на сляпа любов.
И разсипвах трохички от себе си в жаркото лято,
ала есен дойде и ме скри с листопаден покров.
А дървото, с което говорех, дордето го чаках,
оголя от тревога и тъжно отпусна ръце.
Разпиля си косите и огнено цветно заплака,
скрило в облачно було измъчено черно лице.
И привикнала някак любови от пепел да сбирам,
се заселих край него и в топла земя я посях. ...