Живот за разлистване
Живот за разлистване
===================
Дълго чаках Годо, който в мен да взриви тишината,
за да видя света през очите на сляпа любов.
И разсипвах трохички от себе си в жаркото лято,
ала есен дойде и ме скри с листопаден покров.
А дървото, с което говорех, дордето го чаках,
оголя от тревога и тъжно отпусна ръце.
Разпиля си косите и огнено цветно заплака,
скрило в облачно було измъчено черно лице.
И привикнала някак любови от пепел да сбирам,
се заселих край него и в топла земя я посях.
Станах пристан за птици и с обич дошла от всемира,
всеки плевел лъжовен до корен изтръгнах със смях.
Още помнех Годо, ала имах живот да разлиствам,
за да вкуся пак сладкия плод на узрели мечти.
Днес в зеления дом, в който всяка омраза пречистих,
тишината изпълниха хор от щурчета — и ти!
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
