27 sept 2007, 8:23

Живота

  Poesía
1K 0 1
Низ от падения преследват
живота ни, в скръб удавен.
Многобройни пътища чартаят
бъдещето твое.
Крачиш смело към един -
падаш, ставаш и пак се бориш.
Товарът  е голям, но никой не
съзнава колко ти е трудно.
В шепите стотинките събираш,
за хляба си се молиш.
Някак с надежда все вървиш,
някой, някога да победиш.
Животът е като вълна:
често плиска те напред-назад...
Не е лесно ,
хората са вече лоши,
а успееш ли, злобата ще те събори.
В търсене на правилния път,
луташ се в истини, лъжи...
Често тъй се случва,
сам си сред човешка завист и молиш се
някой да те защити.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...