27 sept 2007, 8:23

Живота

  Poesía
1K 0 1
Низ от падения преследват
живота ни, в скръб удавен.
Многобройни пътища чартаят
бъдещето твое.
Крачиш смело към един -
падаш, ставаш и пак се бориш.
Товарът  е голям, но никой не
съзнава колко ти е трудно.
В шепите стотинките събираш,
за хляба си се молиш.
Някак с надежда все вървиш,
някой, някога да победиш.
Животът е като вълна:
често плиска те напред-назад...
Не е лесно ,
хората са вече лоши,
а успееш ли, злобата ще те събори.
В търсене на правилния път,
луташ се в истини, лъжи...
Често тъй се случва,
сам си сред човешка завист и молиш се
някой да те защити.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...