27.09.2007 г., 8:23

Живота

1K 0 1
Низ от падения преследват
живота ни, в скръб удавен.
Многобройни пътища чартаят
бъдещето твое.
Крачиш смело към един -
падаш, ставаш и пак се бориш.
Товарът  е голям, но никой не
съзнава колко ти е трудно.
В шепите стотинките събираш,
за хляба си се молиш.
Някак с надежда все вървиш,
някой, някога да победиш.
Животът е като вълна:
често плиска те напред-назад...
Не е лесно ,
хората са вече лоши,
а успееш ли, злобата ще те събори.
В търсене на правилния път,
луташ се в истини, лъжи...
Често тъй се случва,
сам си сред човешка завист и молиш се
някой да те защити.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...