Sep 27, 2007, 8:23 AM

Живота

  Poetry
1K 0 1
Низ от падения преследват
живота ни, в скръб удавен.
Многобройни пътища чартаят
бъдещето твое.
Крачиш смело към един -
падаш, ставаш и пак се бориш.
Товарът  е голям, но никой не
съзнава колко ти е трудно.
В шепите стотинките събираш,
за хляба си се молиш.
Някак с надежда все вървиш,
някой, някога да победиш.
Животът е като вълна:
често плиска те напред-назад...
Не е лесно ,
хората са вече лоши,
а успееш ли, злобата ще те събори.
В търсене на правилния път,
луташ се в истини, лъжи...
Често тъй се случва,
сам си сред човешка завист и молиш се
някой да те защити.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...