21 jun 2025, 7:57

Живота си върви, уви!

229 1 0

Сънувах я отново.

Носеше от мен дете.

Зарадвах се, но много

сви се моето сърце!

 

Разбрах, че още я обичам,

че обида нося- кървава отрова!

Че мило я наричам,

че имам и надежда нова...

 

Прегръщах я с душа,

не исках да сгреша!

Радвах се и плачех в тоя миг,

създаде се и тоя стих...

 

Тя беше във ръцете ми,

същата, но някак си различна!

Исках да избягам, но останах -

въпрос на чест, така типична!

 

Плачех и се радвах едновременно,

от мене беше бременна!

Исках я, но се събуди рана стара,

чудех се какво да правя!

 

В този миг сърцето проговори,

отвориха се и простори нови!

Притихнах. Замълчах.

Послушах вътрешния глас...

 

И театърът си продължи...

Отворих сънени очи...

Изглежда ще вали!

Въздъхнах. Живота си върви, уви!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...