21 июн. 2025 г., 07:57

Живота си върви, уви!

231 1 0

Сънувах я отново.

Носеше от мен дете.

Зарадвах се, но много

сви се моето сърце!

 

Разбрах, че още я обичам,

че обида нося- кървава отрова!

Че мило я наричам,

че имам и надежда нова...

 

Прегръщах я с душа,

не исках да сгреша!

Радвах се и плачех в тоя миг,

създаде се и тоя стих...

 

Тя беше във ръцете ми,

същата, но някак си различна!

Исках да избягам, но останах -

въпрос на чест, така типична!

 

Плачех и се радвах едновременно,

от мене беше бременна!

Исках я, но се събуди рана стара,

чудех се какво да правя!

 

В този миг сърцето проговори,

отвориха се и простори нови!

Притихнах. Замълчах.

Послушах вътрешния глас...

 

И театърът си продължи...

Отворих сънени очи...

Изглежда ще вали!

Въздъхнах. Живота си върви, уви!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...