21.06.2025 г., 7:57

Живота си върви, уви!

228 1 0

Сънувах я отново.

Носеше от мен дете.

Зарадвах се, но много

сви се моето сърце!

 

Разбрах, че още я обичам,

че обида нося- кървава отрова!

Че мило я наричам,

че имам и надежда нова...

 

Прегръщах я с душа,

не исках да сгреша!

Радвах се и плачех в тоя миг,

създаде се и тоя стих...

 

Тя беше във ръцете ми,

същата, но някак си различна!

Исках да избягам, но останах -

въпрос на чест, така типична!

 

Плачех и се радвах едновременно,

от мене беше бременна!

Исках я, но се събуди рана стара,

чудех се какво да правя!

 

В този миг сърцето проговори,

отвориха се и простори нови!

Притихнах. Замълчах.

Послушах вътрешния глас...

 

И театърът си продължи...

Отворих сънени очи...

Изглежда ще вали!

Въздъхнах. Живота си върви, уви!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...