Ж И В О Т Е М О Й - П Р О С Т И М И . . .
______________________________________________
Прости ми, Животе мой.
Ако можеш...
Прости ми, че изпих те до дъно.
На жадни, задъхани глътки. Някак тревожно.
А Времето и на двама ни отдавна бе преброено.
Прости ми, че бях ти неверен.
И се опитвах от себе си да те открадна.
Че донякъде вярвах във суеверия.
Че понякога вкарвах те в задънена улица.
А ти – Вечен Скиталник, оказа се Сън. ...