Животе мой - прости ми...
Ж И В О Т Е М О Й - П Р О С Т И М И . . .
______________________________________________
Прости ми, Животе мой.
Ако можеш...
Прости ми, че изпих те до дъно.
На жадни, задъхани глътки. Някак тревожно.
А Времето и на двама ни отдавна бе преброено.
Прости ми, че бях ти неверен.
И се опитвах от себе си да те открадна.
Че донякъде вярвах във суеверия.
Че понякога вкарвах те в задънена улица.
А ти – Вечен Скиталник, оказа се Сън.
Игра на фантазията ми. Мираж. Илюзия.
Още малко...
Още съвсем мъничко. И стрелките ще спрат.
Мъжката ни въртележка отзвъняли съдбовно.
Една върху друга греховно... Ала някак унило.
Делнично. Върху дванайсет завинаги ще заспят.
А камбаната бавно ще бие...
На последно.
Ще дочакаме да засвири Лодкарят със златния рог.
Двама със теб, Животе мой – красив като приказка.
Пропилян във живеене... Но, все пак – истински!
На всекиго и всичко простили во век и веков...
Във знак на Приятелство да си разменим ризите.
А после?
Няма после.
Дума добра. Лопата пръст. И Кръст...
Амин!
2010 г.
Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев All rights reserved.
Поздрави!
