Душата се рее безгрижно,
носена върху облак от прах,
бял като памук, лек като перце,
отнасящ я незнайно къде.
Подухвана от него, пътува,
откриваща непознати места,
приказни и омайващи чудеса,
чудеса, сътворени от нашата Земя.
Носеща в себе си и малко тъга,
плачеща, отърсваща се сега,
сълзи падащи върху жадна земя,
даряващи я с животворна вода. ...