20.07.2010 г., 15:00

Животворна душа

698 0 0

Душата се рее безгрижно,

носена върху облак от прах,

бял като памук, лек като перце,

отнасящ я незнайно къде.

 

Подухвана от него, пътува,

откриваща непознати места,

приказни и омайващи чудеса,

чудеса, сътворени от нашата Земя.

 

Носеща в себе си и малко тъга,

плачеща, отърсваща се сега,

сълзи падащи върху жадна земя,

даряващи я с животворна вода.

 

Всяка частица от тази душа

ще остави своята диря в света,

дарявайки го с вечен живот,

по-прекрасен и по-красив да е той.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...