Животът е безкрайно море,
Низ от възходи и спадове.
И лодката ми необятно пое
Към невъзможни мечти и към блянове.

Морето е мътно, чернее,
Небето гърми и трещи.
Сърцето скърби и жалее
За бели, по-хубави дни.

Но бурята идва – не пита,
Завихря ураган от тъги.
И лодката колебливо залита
Към мътните черни води.

Зоват ме сирените с песен
За един по-хубав покой
Където животът е лесен
Със щастие и обич безброй.

Ала зная, че от два прости куплета
Светът не би станал по-лесен.
Лъжа е туй дето е казал поета!
Животът не става по-хубав със песен...