14 mar 2007, 14:30

животът

  Poesía
1.2K 0 3

Животът - безкомпромисен, противен,       изпълнен само с мъки и сълзи.  Измъква се по малко и наивен   отричаш, че от тебе все по нещо се топи.   Не искаш да признаеш, че пътуваш  по един невидим и безсмислен път,  не искаш, но така е - ще тъгуваш,  когато дойде време да те спрат.  От релсите излизаш ненадейно  и чувстваш се като в безкрайността.  Усещаш, че си вече безполезен,  ненужен никому, забравен от света.  Остава в тебе миналото бледо,  като изгледан скоро кратък филм  и виждаш грешките, несгодите във него  и питаш се: "Дали съм бил щастлив?"...  Късметът идва, ала бързо си отива,  но щастието - то не е при нас.  Далеч от тук ни гледа като в кино,  обвито във вериги и в несвяст.  Оплетено от болки и страдания  и стенещо от мъка и без глас  отпраща свойте увещания:  "Ей, хора, недостъпен съм за вас!"                                                                                          

05.11.1992

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© НН Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...