Mar 14, 2007, 2:30 PM

животът

  Poetry
1.2K 0 3

Животът - безкомпромисен, противен,       изпълнен само с мъки и сълзи.  Измъква се по малко и наивен   отричаш, че от тебе все по нещо се топи.   Не искаш да признаеш, че пътуваш  по един невидим и безсмислен път,  не искаш, но така е - ще тъгуваш,  когато дойде време да те спрат.  От релсите излизаш ненадейно  и чувстваш се като в безкрайността.  Усещаш, че си вече безполезен,  ненужен никому, забравен от света.  Остава в тебе миналото бледо,  като изгледан скоро кратък филм  и виждаш грешките, несгодите във него  и питаш се: "Дали съм бил щастлив?"...  Късметът идва, ала бързо си отива,  но щастието - то не е при нас.  Далеч от тук ни гледа като в кино,  обвито във вериги и в несвяст.  Оплетено от болки и страдания  и стенещо от мъка и без глас  отпраща свойте увещания:  "Ей, хора, недостъпен съм за вас!"                                                                                          

05.11.1992

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НН Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...