Mar 14, 2007, 2:30 PM

животът

  Poetry
1.2K 0 3

Животът - безкомпромисен, противен,       изпълнен само с мъки и сълзи.  Измъква се по малко и наивен   отричаш, че от тебе все по нещо се топи.   Не искаш да признаеш, че пътуваш  по един невидим и безсмислен път,  не искаш, но така е - ще тъгуваш,  когато дойде време да те спрат.  От релсите излизаш ненадейно  и чувстваш се като в безкрайността.  Усещаш, че си вече безполезен,  ненужен никому, забравен от света.  Остава в тебе миналото бледо,  като изгледан скоро кратък филм  и виждаш грешките, несгодите във него  и питаш се: "Дали съм бил щастлив?"...  Късметът идва, ала бързо си отива,  но щастието - то не е при нас.  Далеч от тук ни гледа като в кино,  обвито във вериги и в несвяст.  Оплетено от болки и страдания  и стенещо от мъка и без глас  отпраща свойте увещания:  "Ей, хора, недостъпен съм за вас!"                                                                                          

05.11.1992

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НН Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...