животът
Животът - безкомпромисен, противен, изпълнен само с мъки и сълзи. Измъква се по малко и наивен отричаш, че от тебе все по нещо се топи. Не искаш да признаеш, че пътуваш по един невидим и безсмислен път, не искаш, но така е - ще тъгуваш, когато дойде време да те спрат. От релсите излизаш ненадейно и чувстваш се като в безкрайността. Усещаш, че си вече безполезен, ненужен никому, забравен от света. Остава в тебе миналото бледо, като изгледан скоро кратък филм и виждаш грешките, несгодите във него и питаш се: "Дали съм бил щастлив?"... Късметът идва, ала бързо си отива, но щастието - то не е при нас. Далеч от тук ни гледа като в кино, обвито във вериги и в несвяст. Оплетено от болки и страдания и стенещо от мъка и без глас отпраща свойте увещания: "Ей, хора, недостъпен съм за вас!"
05.11.1992
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© НН Тодорова Все права защищены
