21 jul 2009, 15:02

Животът

  Poesía
608 0 4

 

 

 

Животът е просякиня за капчица радост,

търсеща насъщния хляб в смъртния ден…

Дали откриваме в питката сладост,

когато медът в нея - с пелин е сменен?

 

Животът - това  е калта мека и черна,

що в краката си тъпчеш

и мачкаш по пътя, след дъжд освежен…

Всеки от вас, ослепен от мъст прекомерна,

едва ли би сменил калта с цвете,

не от друго, а от обич към мен.

 

Животът е хазартен тип,

грабещ с пълни шепи

усмивките на нашите лица.

Той е като шип трънлив,

примесен с малки, но прекрасно остри

ледни стъкълца.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • някой е опитвал мед и пелин...
    някой доста е поживял и е вкусил от много...
    някой е просто е истински Човек...
  • Незабравимо!
  • Живота е болка, но е и радост,
    дори и изранен ти все се чувстваш жив,
    дори в горчилката намирай сладост,
    корона си е все, дори да е венец трънлив.

    Поздрав за стиха ти!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...