21 jul 2009, 15:02

Животът

  Poesía
609 0 4

 

 

 

Животът е просякиня за капчица радост,

търсеща насъщния хляб в смъртния ден…

Дали откриваме в питката сладост,

когато медът в нея - с пелин е сменен?

 

Животът - това  е калта мека и черна,

що в краката си тъпчеш

и мачкаш по пътя, след дъжд освежен…

Всеки от вас, ослепен от мъст прекомерна,

едва ли би сменил калта с цвете,

не от друго, а от обич към мен.

 

Животът е хазартен тип,

грабещ с пълни шепи

усмивките на нашите лица.

Той е като шип трънлив,

примесен с малки, но прекрасно остри

ледни стъкълца.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • някой е опитвал мед и пелин...
    някой доста е поживял и е вкусил от много...
    някой е просто е истински Човек...
  • Незабравимо!
  • Живота е болка, но е и радост,
    дори и изранен ти все се чувстваш жив,
    дори в горчилката намирай сладост,
    корона си е все, дори да е венец трънлив.

    Поздрав за стиха ти!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...