21 jul 2009, 15:02

Животът

  Poesía
610 0 4

 

 

 

Животът е просякиня за капчица радост,

търсеща насъщния хляб в смъртния ден…

Дали откриваме в питката сладост,

когато медът в нея - с пелин е сменен?

 

Животът - това  е калта мека и черна,

що в краката си тъпчеш

и мачкаш по пътя, след дъжд освежен…

Всеки от вас, ослепен от мъст прекомерна,

едва ли би сменил калта с цвете,

не от друго, а от обич към мен.

 

Животът е хазартен тип,

грабещ с пълни шепи

усмивките на нашите лица.

Той е като шип трънлив,

примесен с малки, но прекрасно остри

ледни стъкълца.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • някой е опитвал мед и пелин...
    някой доста е поживял и е вкусил от много...
    някой е просто е истински Човек...
  • Незабравимо!
  • Живота е болка, но е и радост,
    дори и изранен ти все се чувстваш жив,
    дори в горчилката намирай сладост,
    корона си е все, дори да е венец трънлив.

    Поздрав за стиха ти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...