21.07.2009 г., 15:02

Животът

606 0 4

 

 

 

Животът е просякиня за капчица радост,

търсеща насъщния хляб в смъртния ден…

Дали откриваме в питката сладост,

когато медът в нея - с пелин е сменен?

 

Животът - това  е калта мека и черна,

що в краката си тъпчеш

и мачкаш по пътя, след дъжд освежен…

Всеки от вас, ослепен от мъст прекомерна,

едва ли би сменил калта с цвете,

не от друго, а от обич към мен.

 

Животът е хазартен тип,

грабещ с пълни шепи

усмивките на нашите лица.

Той е като шип трънлив,

примесен с малки, но прекрасно остри

ледни стъкълца.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • някой е опитвал мед и пелин...
    някой доста е поживял и е вкусил от много...
    някой е просто е истински Човек...
  • Незабравимо!
  • Живота е болка, но е и радост,
    дори и изранен ти все се чувстваш жив,
    дори в горчилката намирай сладост,
    корона си е все, дори да е венец трънлив.

    Поздрав за стиха ти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...