Jul 21, 2009, 3:02 PM

Животът

  Poetry
607 0 4

 

 

 

Животът е просякиня за капчица радост,

търсеща насъщния хляб в смъртния ден…

Дали откриваме в питката сладост,

когато медът в нея - с пелин е сменен?

 

Животът - това  е калта мека и черна,

що в краката си тъпчеш

и мачкаш по пътя, след дъжд освежен…

Всеки от вас, ослепен от мъст прекомерна,

едва ли би сменил калта с цвете,

не от друго, а от обич към мен.

 

Животът е хазартен тип,

грабещ с пълни шепи

усмивките на нашите лица.

Той е като шип трънлив,

примесен с малки, но прекрасно остри

ледни стъкълца.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • някой е опитвал мед и пелин...
    някой доста е поживял и е вкусил от много...
    някой е просто е истински Човек...
  • Незабравимо!
  • Живота е болка, но е и радост,
    дори и изранен ти все се чувстваш жив,
    дори в горчилката намирай сладост,
    корона си е все, дори да е венец трънлив.

    Поздрав за стиха ти!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...