28 ene 2014, 23:05

Животът

730 0 7

Животът е дракон с лице на девица,

примамливо нежен с искрящи очи,

измамно красив като приказна птица

дошла от страната на твоите мечти.

 

Когато родиш се, обсипва те с ласки,

поръсва очите ти с пролетен цвят

и кротко чака зад своята маска

кога ще пристъпиш в реалния свят.

 

Щом малко пораснеш, магията свършва.

Твой ред е да върнеш каквото си взел.

Маската пада и с гръм се завръща

животът (дракон) за своя дуел.

 

От тук нататък е само война.

Който дава, винаги търси разплата

и ти си длъжен (с живота няма шега)

безкрай да връщаш без да чакаш отплата.

 

А той все ще взима ненаситен и лош,

за малкото дал той и теб ще поиска -

сърцето, душата, последния грош...

А след това ако можеш, бори се...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Битолска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дъга...прекрасно, истинско и мъдро написано стихо. Изключително много ми хареса. Явно сме на едно мнение за връщането на дан към живота
  • Много точен опис на живота! Хареса ми
    Поздравления!
  • Усещаш я, Динко, но това беше отдавна И сега си водя битките, но гледам по друг начин на бойното поле
  • дали усещам нотка песимизъм? всичко е борба (особено животът!). за малко настроение, виж едно от моите: "Борбата"
  • Таня, за мен е чест
    Арман, животът е борба и за да бъдеш просто трябва да го "захапеш"

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...