28.01.2014 г., 23:05

Животът

745 0 7

Животът е дракон с лице на девица,

примамливо нежен с искрящи очи,

измамно красив като приказна птица

дошла от страната на твоите мечти.

 

Когато родиш се, обсипва те с ласки,

поръсва очите ти с пролетен цвят

и кротко чака зад своята маска

кога ще пристъпиш в реалния свят.

 

Щом малко пораснеш, магията свършва.

Твой ред е да върнеш каквото си взел.

Маската пада и с гръм се завръща

животът (дракон) за своя дуел.

 

От тук нататък е само война.

Който дава, винаги търси разплата

и ти си длъжен (с живота няма шега)

безкрай да връщаш без да чакаш отплата.

 

А той все ще взима ненаситен и лош,

за малкото дал той и теб ще поиска -

сърцето, душата, последния грош...

А след това ако можеш, бори се...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дъга...прекрасно, истинско и мъдро написано стихо. Изключително много ми хареса. Явно сме на едно мнение за връщането на дан към живота
  • Много точен опис на живота! Хареса ми
    Поздравления!
  • Усещаш я, Динко, но това беше отдавна И сега си водя битките, но гледам по друг начин на бойното поле
  • дали усещам нотка песимизъм? всичко е борба (особено животът!). за малко настроение, виж едно от моите: "Борбата"
  • Таня, за мен е чест
    Арман, животът е борба и за да бъдеш просто трябва да го "захапеш"

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...