28.01.2014 г., 23:05

Животът

729 0 7

Животът е дракон с лице на девица,

примамливо нежен с искрящи очи,

измамно красив като приказна птица

дошла от страната на твоите мечти.

 

Когато родиш се, обсипва те с ласки,

поръсва очите ти с пролетен цвят

и кротко чака зад своята маска

кога ще пристъпиш в реалния свят.

 

Щом малко пораснеш, магията свършва.

Твой ред е да върнеш каквото си взел.

Маската пада и с гръм се завръща

животът (дракон) за своя дуел.

 

От тук нататък е само война.

Който дава, винаги търси разплата

и ти си длъжен (с живота няма шега)

безкрай да връщаш без да чакаш отплата.

 

А той все ще взима ненаситен и лош,

за малкото дал той и теб ще поиска -

сърцето, душата, последния грош...

А след това ако можеш, бори се...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Битолска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дъга...прекрасно, истинско и мъдро написано стихо. Изключително много ми хареса. Явно сме на едно мнение за връщането на дан към живота
  • Много точен опис на живота! Хареса ми
    Поздравления!
  • Усещаш я, Динко, но това беше отдавна И сега си водя битките, но гледам по друг начин на бойното поле
  • дали усещам нотка песимизъм? всичко е борба (особено животът!). за малко настроение, виж едно от моите: "Борбата"
  • Таня, за мен е чест
    Арман, животът е борба и за да бъдеш просто трябва да го "захапеш"

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...