22 jun 2017, 17:26

Животът

  Poesía
1.9K 10 16

Събудих се от птичи гласове

и слънцето усмихнато ми смигна.

Денят, окъпан в летни цветове,

ръчичка ми подаде и ме вдигна.

 

Измъкна ме от топлото легло.

Поднесе ми кафенце с щипка сладост.

И тихичко прошепно на ухо,

че днес ми се предрича много радост.

 

Повярвах му и му благодарих.

Нали съм жива! Всичко е възможно.

И мислите си с обич заредих,

че има ли я, няма нищо сложно.

 

Приготвям се и втурвам се в света.

Големи глътки щастие ще пия.

Любов и светлина, и красота...

Животът е божествена магия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...